Уравнението на войната - променливите

Ейял Ифрах, Гилад Шаар и Нафтали Франкел (ЕИ + ГШ + НФ)

На първо място – защо са убити тримата тийнейджъри? И според Маги, и според авторитетни международни източници като CBS практиката израелски заселници да пътуват на стоп на територията на Палестинската автономия е разпространена. Това е изрично забранено на израелските войници, но цивилните евреи все още го практикуват. И съответно „Хамас” окуражава своите членове да отвличат израелски граждани, за да могат да ги разменят за палестински затворници – както свои членове, така и обикновени палестиници. Именно палестинските затворници, според Маги, играят огромна роля в сегашния, избухнал преди почти два месеца конфликт. „Хамас” дори има издаден „Наръчник за отвличания” с насоки как се извършва отвличане – в дъждовен ден, с допълнителни автомобили за подкрепа, с предвидени маршрути за изтегляне до безопасно място на жертвите.

Отворен е и въпросът как не е имало процес на разложение по телата на тримата загинали израелски младежи, след като телата им са прекарали дълго време, затрупани само с камъни, при екстремно високи температури, достигащи 40 градуса по Целзий. Остава и въпросът защо „Хамас”, ако те са виновни, ще убиват тримата и няма да се опитат да преговарят за освобождаване на свои членове, задържани в Израел, изброява Маги Назер.

Обяснението на официален Тел Авив е следното – тъй като вътрешната служба „Шин Бет” в разстояние на 24 часа след изчезването локализира „виновниците за отвличането” – Марван Кавасмех и Амер Абу Айша, това им попречва да закарат момчетата на територията на Ивицата Газа. Не е ясно обаче как така от 12-ти юни до 30 юни телата на момчетата остават в неизвесност, след като е ясно, по официални данни, кой е виновник за случилото се. Според много независими журналисти и много палестинци е напълно възможно тези момчета да са загинали не от ръката на членове на „Хамас” – може би при някакъв инцидент, може би поради друга причина, споделя Маги.

Поведението на официален Израел (И)

Изключително зловещо звучи и докладът на базираната в Женева Euro-Mid Observer for Human Rights организация за случилото се между 12-ти и 30 юни при операцията по издирването на тримата тийнейджъри. Оказва се, че израелската армия е нанесла преки щети за 370 хил. долара върху палестинска собственост и косвени за 2,5 млн. долара. В общо 387 случая израелските войници конфискуват вещи без никаква съдебна заповед – автомобили, техника, бижута и т.н., като армията влиза без да се съобразява с каквато и да е власт на Палестинската автономия в сгради на болници, частни компании, учебни заведения, както и в частни домове.

Знаете ли какво беше любимото „забавление” на израелските войници в тези дни, пита риторично Маги Назер. Те претърсваха която си искат сграда, като често, когато това беше частен дом, затваряха законните му собственици или в мазето, или в банята, понякога в кухнята, след това се разполагаха спокойно и гледаха мачове от Световното първенство по футбол. Дали сме в зона H1 или в зона H2, няма значение, твърди Маги – израелските войници правят каквото си искат и никой не може да ги спре. Ако решат да задържат палестински полицейски патрул, правят го. Имало е много случаи да разоръжават палестински полицаи и да ги карат да стоят с вдигнати ръце до някоя стена, уточнява Маги.

Младата доброволка ми разказва и друг случай от престоя си в Хербон – тя е отишла в Палестина и за да се запознае с рода на баща си, който е родом от тези пропити с кръв земи. Когато бях там, дойде да ме види един от братовчедите ми, който работи в Абу Даби. Той живее и работи там, роден е там, но има палестинска лична карта. И след като израелската армия окупира Хеброн, на всички мъже с палестински документи между 15 и 50-годишна възраст беше забранено да напускат града. Няма значение кой си и какъв си – контролно-пропусквателните пунктове са навсякъде. Ако изразиш по някакъв начин възмущението си, заплашен си минимум от арест – израелските оръжия са навсякъде, стрелят лесно и точно, описва картината Маги.

Заради офанзивата на Западния бряг, Израел затвори границите си за палестински работници. Много хора не можеха дълго време да работят и нямаха пари, за да изхранват семействата си. Това беше директен удар и по палестинската икономика, описва ситуацията Маги. Питам я дали тя е имала проблеми с придвижването. Не, отвръща ми тя, защото имам български паспорт. Всъщност аз долетях за стажа си като доброволец през летище „Бен Гурион” – нещо, което роднините ми от Палестина не могат да си позволят. На палестинците им е забранено да летят през „Бен Гурион” и затова те пътуват откъм Йордания, споделя тя с горчивина.

Айелет Шакед (АШ)

Ангела на смъртта. Това е описанието, което авторитетният автор на британския „Индипендънт” Мира Бар Хилел дава за израелския депутат Айелет Шакед в статията си „Защо съм на ръба да си скъсам израелския паспорт”.

В сравнение с г-жа Шакед Волен Сидеров например е като пиленце пред гладен тигър. И за да Ви го демонстрирам, ще Ви кажа с какво е известна тя, а именно с репликата си: „Майките на всички палестинци трябва също да бъдат убити”. На 14 юли, 2014 година, г-ца Шакед публикува следния статус в личната си Facebook страница: „Зад всеки терорист стоят дузина мъже и жени, без които той нямаше да бъде терорист. Те всички са врагове и кръвта им трябва да е по нашите ръце, включително на майките на мъчениците, които ги изпращат на самоубийствена мисия с целувки и цветя. Тези майки трябва да последват синовете си и нищо друго не би било по-справедливо. Те трябва да изчезнат от лицето на Земята, както и домовете им, в които отглеждат змиите си. В противен случай още малки змии ще бъдат отгледани и ще порастнат като големи змии. Затова трябва да умрат, а домовете им да бъдат изравнени със земята, за да няма повече терористи”.

Айелет Шакед е представител на крайнодясната Еврейска партия в израелския парламент. По образование е компютърен инженер. Бихте ли казали, че това е невеж човек?

Мордекай Кедар (МК)

Доктор на науките, специалист по арабска литература и преподавател в университета Бар Илан. Доктор Кедар е с 25 години опит в израелското разузнаване, експерт е по ислямски групировки. Автор на следната фраза, изречена в края на юли тази година: „Единственото нещо, което може да възпре камикадзе да се взриви, е мисълта, че майка му или сестра му ще бъде изнасилена”. При това изречена в ефира на израелското радио Bet като официално предложение за борба с „Хамас”. „Това е Близкия изток, това е реалността – не казвам какво ще правим или няма да правим като държава”, подчертава Кедар.

Мохамед Абу Кхадир (МАК)

Официалният отговор на екстремистката част на Израел за смъртта на тримата тийнейджъри-заселници в Хеброн. 16-годишно палестинско момче, което на 2 юли бива натикано в кола от двама мъже, докато отива на сутрешната молитва в джамия в Източен Йерусалим. Израелската полиция намира тялото му в Йерусалимската гора чак след няколко часа, въпреки че има куп свидетели и записи от охранителни камери на отвличането. Съгласно аутопсията Мохамед е пребит до смърт и горен жив, а в някои медии в Израел се появява и версия, че е каран да пие бензин и след това е бил запален. За убийството са задържани шестима души, единият от които признава, че са извършили отвратителното деяние като акт на отмъщение срещу терористите, убили трите израелски момчета.

„Това не е война срещу екстремисти, не е война и срещу Палестинската автономия. Това е война между два народа. Кой е врагът? Палестинците. Защо? Питайте тях, те започнаха”. Това пише вече познатата Ви, уважаеми читатели, Айелет Шакед във Facebook само ден преди жестокото убийство на 16-годишния Мохамед.

„Шакед ме накара да си спомня за сестра ми Клара, която живееше в Краков през 1939 година с трите си деца. Тогава там нахлуват нацистите, които решават, че евреите са врагът и той трябва да бъде елиминиран, включително жените, за да не отглеждат малки змии. Аз така и не се запознах с Клара и децата ѝ”, пише Мира Бар Хилел в „Индипендънт”. Дано повече хора, от които зависи нещо, прочетат тези думи.

Административните затворници (АЗ)

Помните ли константа три, подточка Б от това, ставащо километрично уравнение? Точно тя, в частта си за палестинските затворници, е една от основните причини за офанзивата на Израел на Западния бряг според Маги Назер.

Уравнението на войната - константите

Днес, уважаеми читатели, е време за математика. Ще решаваме уравнение. Това уравнение - 20 + 12 + 3 + 3 + 2 + 30 х (ЕИ + ГШ + НФ + И + ...

Прочети повече

По думите на палестинския президент Махмуд Абас, който говори по темата пред Световния икономически форум през май, 2013 година, в израелски затвори има общо 5 хил. палестинци. И далеч не всички са членове на „Хамас”. 300 от затворниците са в състояние на гладна стачка заради т.нар. „административно задържане” – оставаш в затвора по причина „национална сигурност”. Периодът е обикновено шест месеца, но може да е и неограничен. Най-страшното е, че веднъж станал „административен затворник” в Израел, ти се водиш на отчет – израелските сили могат да те задържат навсякъде по Западния бряг и пак да влезеш в затвора. А всъщност дори нямаш официално обвинение заради извършено деяние – „националната сигурност” не се нуждае от такива „формалности”, обяснява ми Маги.

В Палестина хората имат висока гражданска култура – там не можеш да видиш човек, който не е политически и граждански активен, убедена е Маги. И преди офанзивата протестите срещу практиката на Израел да задържа без повод палестинци, които протестират срещу непрекъснатите рестрикции на израелската армия дори на палестинска територия, бяха вече много силни. Редовно се събираха хиляди хора, за да искат истинска свобода, като демонстрациите завършваха с димки, сълзотворен газ и намеса на израелски войници – независимо за коя Територия – A, B или C става въпрос, казва Маги. Представяте ли си какво е да минете през десет контролно-пропусквателни пункта, за да отидете да си купите хляб например? Да те задържат с вдигнати ръце до някоя стена, защото „гледаш подозрително”? Да те замерят с камъни – да, израелските заселници го правят редовно, защото си палестинец? Как се живее така, пита Маги, а аз нямам какво да ѝ отговоря.

Помните ли първата част на уравнението и заглавната снимка "Free Palestine; Open Shuhada Street"? Улица "Шухада" е била главна търговска артерия на град Хеброн. Сега обаче палестинците могат да стъпват в нея само в единия ѝ край - колкото да минат от един квартал в друг, по стръмни стълбички. Единствено на евреи и чужди граждани е позволено да се разхождат свободно. А запустелите, някога богати, но сега неизмеримо тъжни празни арабски магазинчета ги посрещат.

Искаше ми се да завърша оптимистично. Да съм стигнал до решението на уравнението. Но в него има една неизчислима променлива – човешкият фактор. Този, за когото важи английската поговорка, че сам избира какво да е – Dog (куче) или God (Бог). С други думи хората сами избират дали да отключат Божеството в себе си или Звяра. И изглежда са отключили втория. В своята знаменита статия за Sportal.bg „Крадецът на стихове” от 11 август, 2013 година, българският журналист Иво Иванов цитира думи на американския президент Дуайт Айзенхауер, генерал с пет звезди и главнокомандващ на НАТО, който в прощалната си реч начело на САЩ набляга на следното – опасността от внедряването на военната индустрия в цивилния живот. Според Айзенхауер, който говори на 13 януари, 1961 година, ако военнопромишленият комплекс увеличи влиянието си, той ще застраши идеалите и основните структури на демокрацията в САЩ. Аз бих казал, че това отдавна се случи в Близкия изток. И давам само един пример – Железният купол, противоракетната система на Израел, струва 210 млн. долара за опазването на един град. Щеше ли да има нужда от нея, ако имаше траен мир в Палестина?