Кюрдска партия може да преобърне политическия пейзаж в Турция

Най-малката партия в турския парламент може да се окаже ключова след парламентарните избори в неделя, слагайки край на продължаващото 12 години еднопартийно управление и предзнаменувайки драматична трансформация в кюрдското политическо движение.

Подкрепата за лявата опозиционна Народнодемократична партия (HDP) се увеличава сред гласоподавателите, които някога гледаха на произхода й от кюрдския национализъм с недоверие. Тя се надява, че тази нова подкрепа ще я направи първата кюрдска група, прескочила 10-процентния праг, за да влезе в парламента като партия.

Някои проучвания прогнозират, че тя ще спечели достатъчно места, за да лиши управляващата Партия на справедливостта и развитието от мнозинство, разбивайки на пух и прах мечтата на консервативния президент Реджеп Тайип Ердоган за нова конституция, разширяваща правомощията му.

Оглавявана от харизматичния Селахатин Демирташ, HDP изгради прогресивна предизборна платформа за равни права за жените, защита на околната среда и уважение към хомосексуалната общност. „Колкото гласове ще получим от кюрдите, толкова ще получим и от останалите сегменти на обществото“, каза Демирташ и добави: „Ние сме единствената партия, която приема всички, това отразява плурализма на Турция“. Такава инклузивна реторика бележи остра промяна в кюрдската политическа идентичност в момент, когато страната излиза от десетилетия на конфронтация.

На шествията на партията, турски флагове се смесват с червено-зелено-жълтите кюрдски знамена, което само преди няколко години бе немислимо. Демирташ наелектризира публиката с речи, възхваляващи националната идентичност. Той рядко споменава Абдула Йоджалан, лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), излежаващ присъда в турски затвор, който се радва на митичен статут сред кюрдите, но в същото време събужда в турците спомените за многогодишното насилие на ПКК.

Когато през 1991 г. група кюрдски националисти за пръв път спечели места в парламента, войната срещу ПКК ескалира. Някои депутати говориха на кюрдски в парламента, въпреки стриктната забрана, а впоследствие четирима бяха осъдени на 10 години затвор. Следващите години се охарактеризираха с партийни забрани заради връзки с ПКК, която започна въоръжената си борба през 1984 г. Около 40 000 души загинаха преди кюрдите да прекратят огъня през 2013 г. на фона на мирните преговори, инициирани от Ердоган, за да сложи край на най-един от най-продължителните бунтове в Европа.

Опасявайки се да не загуби подкрепата си сред националистите, противящи се на преговорите, наскоро Ердоган заяви, че HDP е фронт за „терористи“, като определи членовете й като „атеисти и зороастрийци“.

Демирташ, чийто брат Нуретин в миналото е бил в затвора и сега се сражава на страната на кюрдските сили срещу „Ислямска държава“ в Ирак, обвинява тази реторика за напрежението в хода на предизборната кампания. Срещу офиси на HDP от началото й досега са извършени 70 нападения, включително две бомбени атаки.

Демирташ постигна баланс между революционните корени на движението и лекия подход. „Не съм рок звезда“, казва Демирташ, бивш адвокат за човешките права, който е направил около един милион селфита със свои симпатизанти. „Искам хората да ме подкрепят заради моята политика, защото ценностите, които са ме оформили като личност, са породени от борба и страдание“.

Управляващата партия с ислямистки корени, основана от Ердоган, води в социологическите проучвания пред всички останали претенденти за изборите и се очаква да вземе над 40% от вота. На второ и трето място се очаква да са светската Републиканска народна партия и дясноцентристкото Националистическо движение. Партията на справедливостта и развитието обикновено събира две трети от гласовете на кюрдите, съставящи една пета от 76-милионното население на Турция. Демирташ обаче й отне съществена част от тази подкрепа и сега половината кюрди може да пуснат гласовете си за него, казва Адил Гюр, директор на A&G Research, според чиито проучвания прокюрдската партия ще преодолее прага. По думите му, 90% от гласоподавателите на HDP са кюрди.

Ако HDP не успее да спечели необходимия дял от гласовете, за да прескочи прага в парламента, почти всички нейни мандати ще бъдат дадени на партията на Ердоган заради пропорционалната избирателна система в Турция. Това ще направи за управляващата партия възможно да внесе промени в конституцията и да разшири пълномощията на Ердоган.

„Не помня друг лидер, различен от Ердоган“, каза 23-годишната Мелиш Йозбакир, която помогна за основаването на организацията „Над 10“, чиито доброволци раздават листовки, за да увеличат подкрепата за HDP до над 10%. „Нашата цел е да убедим хората, които не са решили за кого да гласуват, нерелигиозните, турците от средната класа, че могат да гласуват за HDP“, каза тя и добави, че в противен случай Турция ще се запъти към диктатура.

С такъв залог, бариерата за влизане в турския парламент отново стана обект на критики от политиците и обикновените турци. Изискването една партия да спечели поне една десета от националния вот, което е най-високият праг в света, за да влезе в парламента, бе въведено от военната хунта след преврата от 1980 г. За да заобиколят това правило, в миналото кюрдите издигаха независими кандидати, което гарантира избирането им в югоизточните райони с преобладаващо турско население, тъй като Турция няма праг за независимите кандидати. На парламентарните избори през 2011, прокюрдските независими кандидати спечелиха 6,6% от вота.

HDP заявява, че може да спечели два пъти повече места. Духът на партията е висок, след като Демирташ спечели 9,8% на президентските избори през август миналата година. Ако не успее да достигне прага, милиони ще бъдат лишени от представяне в парламента и шансовете за политическо решение с ПКК ще станат далечни, смята Нурай Мерт, политолог от Инстанбулския университет.

Ройтерс