Възможностите пред преговорите в Женева

В четвъртък в Женева ще се проведе среща, на която Украйна, Русия, САЩ и ЕС ще обсъдят начините за излизане от украинската криза. Какви обаче са възможностите за преодоляване на конфликта, който противопоставя рускоговорящия изток на проевропейския запад и който може да доведе до разпадането на страната?

Според Джон Лоу, експерт от британския мозъчен тръст „Чатъм хаус”, Москва „се опитва да притисне украинските власти да използват сила. Руснаците непрекъснато се опитват да покажат, че Киев вече няма власт, че централното правителство е некомпетентно и че дори подклажда напрежението”.

„Това, което Русия иска, е една Украйна с ограничена суверенност”, добавя Ан дьо Тенги, изследовател в Института за политически изследвания в Париж. Според нея руският президент Владимир Путин, с неговия план за федерализация, иска създаването на „една подчинена Украйна”.

Освен това, според Лоу Москва разполага с много повече лостове за влияние от САЩ и ЕС. От много време Русия е поставила Украйна в центъра на своите приоритети, „докато много хора в европейските столици едва сега разбраха, че Украйна е една огромна страна, която в момента е нестабилна”, казва той.

Според него руснаците се опитват да убедят САЩ и Европа, че само Русия има „реалистично решение на проблемите”. „Те ще подчертаят факта, че западните сили не са подготвени да подкрепят финансово Украйна, ще кажат, че са готови да изиграят конструктивна роля, че могат да намерят начин за намаляване на цените на газа и че ще отложат изплащането на украинския дълг за газовите доставки от момента, в който получат уверение, че правителството в Киев ще вземе под внимание интересите на всички украинци”.

Вашингтон и ЕС изразиха единодушно безпокойството си от нападенията на проруските активисти в Източна Украйна и призоваха за спазването на украинския суверенитет. След присъединяването на Крим към Русия западните сили приеха финансови санкции срещу ограничен брой руски и проруски украински чиновници и дипломатически мерки, анулирайки предвидена за юни среща в Сочи.

Според Ан дьо Тенги като възпиращ аргумент, който би позволил да се сложи край на руските маневри, би подействало решението на ЕС да потърси нов вносител на природен газ. „Такова решение би показало, че е извършено нещо, което Брюксел смята за недопустимо”, казва тя.

За Анди Хъндър, който ръководи Украинския институт в Лондон, западните страни могат да засилят санкциите си със забрана за издаване на визи, замразяване на активи или санкции, подобни на тези, които бяха наложени на Иран чрез засягането на определени сектори.

„Владимир Путин се страхува повече от западните банки, отколкото от западните танкове. Има много руски пари на финансовите пазари, а ако неговите приближени бъдат санкционирани, те ще започнат да го притискат да направи нещо”, казва Хъндър. Освен действията срещу Русия, крехката украинска власт има нужда от западна помощ, като например заеми и техническа помощ за армията, подчертава той.

Според Лоу Западът няма особено голямо поле за действие. „ЕС може да разшири списъка си със санкционирани лица, но това може да стане само в съответствие със законите, което означава, че първо трябва да се докаже, че тези лица са подготвили размириците в Украйна или са взели участие в незаконното анексиране на Крим”, обяснява той. Лоу очаква най-вече ограничения за руските компании, които искат да инвестират на европейските финансови пазари, както и по-засилени разследвания върху действията на вече установени в Европа руски групи. Такова вече се провежда от ЕК срещу „Газпром” във връзка с подозренията за нарушения на законите за конкуренцията.

АФП