Съмнителните интереси на Техеран в Ирак

Американско-иранско сътрудничество срещу бойците от групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта” би билo историческа стъпка. Но би било и историческа ирония: до съвсем скоро Иран принадлежеше към „Оста на лошите”. Днес страната е нещо като котва на стабилността в един регион, който изобилства от кризи. Самата тя има съмнителни интереси в Ирак. Ако потърсим причините за тази невероятна смяна на иранската роля в региона, не бива да забравяме, че всичко това се дължи не на умната външна политика на Техеран, а на катастрофалната политика на САЩ в Близкия Изток и е резултат от една война в Ирак, която по никакъв начин не беше необходима.

Това, че след американската инвазия в Ирак регионът не стана по-сигурен, е явно. Но това, че сега тази страна, десет години след окупирането си, стои пред разпад, не беше предвиден от никого във Вашингтон. За да може тази трагична съдба да бъде предотвратена, сега дори се налага сътрудничество между някогашния „Голям Сатана” и „Измамната държава”.

Независимо дали това сътрудничество между САЩ и Иран изобщо ще се случи, тя няма да отбележи началото на една близка дружба, а ще бъде резултат от прагматична политическа сметка и от двете страни. „Врагът на моя враг е мой приятел”? Нещата в Близкия изток не са толкова прости.

Техеран никога не е бил „мълчалив наблюдател” на дестабилизацията на Ирак. По-скоро той е бил важен участник и отчасти също носи вина за сегашното положение. Исторически и етнически погледнато, Иран и Ирак имат много общо. И двете страни са многонационални с шиитско мнозинство. И двете до голяма степен ограничават своите етнически и религиозни малцинства от участие при вземане на политически решения. И в двете държави кюрдите и сунитите са ощетени. И двете притежават големи нефтени находища. И именно затова те притежават толкова голямо геополитическо значение.

Историята на отношенията между Багдад и Техеран се характеризира с един вид любов и омраза. По времето на Саддам Хюсеин Ирак беше регионална сила. Добре оборудван от САЩ, през 1980г. Багдад започна продължителна война, която взе стотици хиляди жертви и опустоши цели райони. Раните от тази война, преди всичко в пограничните зони, все още не са излекувани.

И ето я отново историческата ирония: бившият враг от войната Иран сега трябва да помогне за спасяването на Ирак от разпадане. Но вярата, че сътрудничеството между Вашингтон и Техеран ще усмири и стабилизира Ирак, е наивна и необмислена. Тъй като въпросът е по-комплексен, отколкото изглежда.

Това, което в момента се случва в Ирак, не е просто една война на вероизповеданията. Това е война, която разкрива дълбокия разрив между двата основни конкурента в ислямския свят, т.е. между Иран и Саудитска Арабия. В този смисъл Ирак е просто едно бойно поле, но най-важното и най-опасното бойно поле. Тъй като има голяма опасност тази война да се разпространи бързо и да дестабилизира целия регион.

На фона на всичко това е политически глупаво и късогледо шиитските лидери на Иран да мислят на първо място за увеличаване на своето влияние в Южен Ирак. Най-главната цел трябва да бъде стабилизирането на съседката им. Всяко директно участие в тази така наречена религиозна война и всяка сляпа и безусловна подкрепа на шиитите в Ирак може да направи така, че искрите да полетят към Иран, където живеят милиони кюрди, балучи, араби, и, не на последно място, сунити.

Дойче веле