Съдбата на "Южен поток" ще се реши в Близкия изток

Поредното решение на европейските държави за бъдещето на „Южен поток” напомня не само опит за политическо манипулиране на Русия, но и отчаян стремеж за въвличане на руския газов проект в най-изгодната за Брюксел схема.

От самото начало „Южен поток”, за разлика от „Северен поток” – газифициращ Южна Германия и не е обект на санкции, предизвиква у европейските чиновници и техните американски партньори цяла поредица възражения. До голяма степен това е свързано с това, че маршрутът на „Южен поток” минава пред Балканите – стратегически важен регион от гледна точка на контрола за евразийското пространство.

Като начин за ограничаване се използва не само политическия контекст на събитията в региона, но и бе създаден проблем с т. нар. Трети енергиен пакет. Той предвижда 50% от тръбопровода да е собственост на страната –доставчик. Това изискване не само намалява монопола на „Газпром” на европейския пазар, но и слага прът в амбициите на Русия за създаване на газов картел.
На свои ред САЩ и ЕС заложиха на алтернативните на Русия маршрути за доставка на газ, проектирайки регионалния проект „Южен газов коридор”. Солистка роля бе отредена на три държави – Азербайджан (страна-износител), Турция (транзитна държава) и, съдейки по събитията от началото на 2014 г., Иран, защото без неговия газов потенциал пълненето на тръбопроводите със синьо гориво ще е невъзможно. И разбира се прагматичният газов интерес получи своето развитие в контекста на геополитическите процеси в региона.

Разнопосочна България

Още преди Европейският парламент да успее да огласи решението си за „Южен поток” и в информационното пространство се появи противоречива информация за българската позиция по темата. Трябва да припомним, че България още 2008 г., заедно с Унгария, Сърбия и Гърция, подписа с руската страна междуправителствено споразумение за проекта. По късно към договреностите се присъединиха Словения (2009), Хърватия (2010) и Австрия (2010).

От една страна се съобщаваше, че България е демонтирала тръби от газопровода на своя територия, а от друга от „Южен поток България” го опровергаха. Още повече, че в медиите се появи съобщение, че страната ще иска от ЕС компенсации ако строителството на „Южен поток” бъде действително спряно.

Разгърналите се спорове около позицията на официална София напълно може да бъдат отнесени към политическата реторика на заинтересованите страни. Все пак поведенческата линия на България спрямо руския газопровод е променлива и навежда на размисли, че политиците в страната не са се определили докрай с кого са, и по-важното срещу кого са.

Още през 2009 г. България се отказа от „Южен поток” в полза на амбициозния проект „Набуко”. ЕС и САЩ залагаха именно на него, докато не сравниха възможностите си с реалността и не избраха по-скромния вариант – TAP-TANAP, около който сега се върти основната близкоизточна интрига.

Разнопосочната политика на България относно избора на маршрут за доставки на газ напомня лов на два заека. Елитите във властта явни искат да се презастраховат и реагират на всяка промяна на политическата плоскост, опитвайки се да отгатнат кой ще се окаже п-надежден – Русия или Запада. Друг е въпросът давали си България сметка, че реалната конкуренция е между Русия и САЩ, докато ЕС се явява само обикновен обект на геополитическите конфигурации?

Эхо Москвы