Печели ли войната Башар Асад?

Три години след началото на конфликта в Сирия Башар Асад изглежда така сякаш никога не се е намирал толкова близо до победата. Но това е само привидност.

От снимките в профила си в „Туитър” Асад се усмихва лъчезарно, кара колело или отива със съпругата си да гласува. Президентът може да празнува. На 3 юни той излезе победител от организираните от него избори с 88,7% от гласовете. Вотът бе определен като „фарс” от опозицията и западните страни. Освен този „успех” някои признаци говорят, че победата на сирийския президент в гражданската война може да е близка. Сирийският режим контролира едва 40% от територията на страната, но това отговаря на 70% от сирийското население. През последните седмици властта си върна някои символични и стратегически градове, като Хомс, Маалула и донякъде Алепо. „До края на годината градът може да падне в ръцете на режима”, обяснява Фредерик Пишон, изследовател в университета в Тур и специалист по Сирия. „От 2012 година Дамаск предприе тактическо изтегляне към полезната територия, която обхваща икономически развитата зона на страната и тази, която има излаз към морето”, обяснява той.

Според някои наблюдатели обаче тези „победи” може да са просто привидност. Първо, всъщност армията съвсем не контролира ситуацията. След тригодишната война военните имаха тежки загуби – според Червения кръст над 60 хиляди войници и членове на милициите са загинали от началото на конфликта. „Днес редиците на армията са доминирани от чуждестранни сили – в тях има 5000 членове на ливанското движение „Хизбулла”, както и 10 хиляди души от иракска паравоеннна шиитска формация. След март 2013 година иранците са изпратили военни в Сирия и са предоставили на режима безпилотни самолети”, обяснява ливанският политолог Зиад Маджед, автор на книгата „Сирия – осиротялата революция”. Подарък, който за Дамаск може да се окаже отровен. „Фактът, че Асад е все по-зависим от Иран, не е добър за него. Всъщност, иранците може да договорят неблагоприятна за сирийския режим сделка със Запада, с който се сближават”, казва той.

Въпреки всичко опозиционните сили не изглеждат като победители. Макар и по-голямата част от територията на Сирия да е под техен контрол, те са отслабени от вътрешна война, която се води между различни групи на опозицията и „Ислямска държава в Ирак и Леванта” и която е отнела живота на 4000 души. „Неправителствените зони са в плен и на анархията. Бунтовниците водят и мародерска война. Те разграбиха земеделските кооперативи”, казва Пишон. Съзнавайки, че това е задънена улица, Асад наскоро промени стратегията си. „Тя вече се състои в подписване на примирия с бунтовниците националисти, тоест с тези, които имат планове за Сирия. А това изключва членовете на „Ислямска държава в Ирак и Леванта”.

„По този начин режимът се опитва да направи от конфликта отново национален въпрос. Това бе методът, който използваха руснаците по време на втората война в Чечня. След като постигнаха благоприятно съотношение на силите, те се обърнаха към бунтовниците, които нямаха подкрепа отвън, за да им предложат постове във властта. Такъв бе случаят с Рамзан Кадиров – бунтовник, който се превърна в президент. Това се случи и в Хомс, където примирието бе подписано от много различни участници в конфликта”, обобщава той.

La Vie