Клуб на приятелите на "Газпром"

В Европа се формира нова коалиция на приятелите на „Газпром”. След като натискът на САЩ и ЕС доведе до провала на проекта „Южен поток”, потенциалните участници в алтернативния „Турски поток” – Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция, решиха предварително да заздравят позициите си. Към тях може да се присъедини и Австрия. Нито един проект на „Газпром” досега не е започвал в подобен, изцяло политически формат. Ситуацията се усложнява от факта, че всички участници в новия „клуб” се опитват да водят независима от Брюксел политика и по други въпроси. От своя страна обаче, ЕК вече подготвя механизми за блокиране на нежелателните газови проекти.

Във вторник беше проведена среща между външните министри на Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция, на която беше обсъдено участието на тези страни в проекта на „Газпром” „Турски поток”. От унгарското външно министерство заявиха, че в срещата като наблюдател е участвал и представител на ЕК. След разговора е подписана декларация за енергийно сътрудничество с цел създаване на „икономически мотивирани пътища за диверсификация на маршрутите и източниците” при доставката на природен газ от Турция към европейските страни.

По този начин държавите всъщност потвърдиха желанието си да участват в проекта с маршрута, който беше обявен от Владимир Путин по време на посещението му в Унгария през февруари – от Русия, по дъното на Черно море, след това през Турция до австрийския център за разпределение Баумгартен. Проектът се появи като алтернатива на газопровода „Южен поток”, след като „Газпром” се отказа от него през декември заради съпротивата на ЕК. С подкрепата на САЩ Комисията оказваше силен натиск върху страните участнички, и по-конкретно върху България, чиято роля в новия проект ще бъде изпълнявана от Турция. Всяка страна и „заинтересована компания” ще обсъжда поотделно конкретните въпроси по участието си в проекта на „Газпром”.

Унгарското външно министерство обясни, че представителите на петте страни са се договорили да провеждат редовни срещи и да създадат експертна група за развитието на газопреносната инфраструктура. Групата ще се занимава с въпроси като финансирането, цената и източниците на газ, както и достъпа на трети лица до проекта. Следващата среща на ниво министри е планирана за юли, но индивидуалните преговори ще започнат по-рано и първо към тях ще пристъпи Гърция. В сряда гръцкият премиер Алексис Ципрас е на визита в Москва и ще се срещне с руския президент Путин.

Ако страните успеят да се договорят за строежа на сухопътната част на „Турски поток”, „Газпром” може да реши въпроса със заобикалянето на Украйна при доставката на газ за Европа, и то без да променя радикално действащите споразумения с потребителите. Въпросът обаче не е само в търговските договори – особените отношения със страните членки Унгария и Гърция и кандидатите за членство в ЕС Македония, Сърбия и Турция са важни за Русия на фона на острия конфликт със Запада, тъй като именно тези страни се опитват да водят независима от Брюксел политика и в други сфери, различни от доставките на руски газ. Към поддръжниците на „Турски поток” може да се включи и Австрия, особено като се има предвид, че съвсем скоро Райнер Зеле, който през последните години управляваше Wintershall и си спечели името на „голям приятел на Русия и Газпром”, оглави австрийската петролна и газова компания ОМВ.

Един от основните проблеми, които трябва да реши новата коалиция, е финансирането на „Турски поток”. Логиката на работа в рамките на „Южен поток” бе следната - руската компания строи тръба, привлича инвестиции и сама управлява газопровода. Достъпът на „Газпром” до западни финансови източници обаче сега е затруднен, а законодателството на ЕС не позволява на компаниите едновременно да са собственици на инфраструктурата и да доставят по нея свой газ. „Газпром” не може да вземе участие в строителството на новия газопровод през Балканите и Централна Европа по същите причини, които попречиха на „Южен поток”, потвърждава Джонатан Стерн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Затова по непотвърдена информация руската компания обмисля възможността да създаде европейски консорциум, който да се занимава със строителството на газопровода, а вероятно и с привличането на европейски пари.

„Във връзка със създаването на „фонда Юнкер” у правителствата от Централна и Източна Европа се наблюдава засилен апетит към инвестициите в инфраструктурата”, казва европейски дипломатически източник. Засега консорциумът е само идея, още повече че ЕК вероятно ще бъде против проекти, които са предназначени само за руския газ. В момента, в рамките на създаването на енергийния съюз, ЕК подготвя законови механизми, които ще й дадат възможността да блокира сключването на междуправителствени споразумения и търговски договори, ако те бъдат счетени като заплаха за енергийната безопасност на ЕС.

Коммерсант