Китай прави периферната дипломация приоритет

Решението на Китай да издигне в по-висок приоритет отношенията си със съседите си, отколкото със САЩ и другите велики сили, потвърдено на неотдавна проведената вътрешна конференция на централната власт за международните отношения, възвестява голяма промяна в дипломацията на страната. Решението отразява оценката на Пекин, че отношенията със страните от Азия и с израстващите сили ще имат растяща и по-важна роля за улесняване съживяването на нацията, отколкото отношенията с развития свят. Това предполага, че с течение на времето Китай може да стане още по-малко толерантен към западната намеса в интересите на КНР и по-уверен в консолидиране на контрола над основните си интереси и да окаже натиск за исканията си за реформиране на международния ред. Вашингтон може да се наложи да засили координацията с азиатските си партньори, за да насърчи китайското поведение, което подкрепя, а не предизвиква.

През 2013 г. новите развития на събитията показаха, че в ход са големи промени. Министърът на външните работи Ванг Йи заяви през септември 2013 г., че периферията е станала "приоритетно направление" за работа във външните отношения. Един месец по-късно, Централният комитет проведе безпрецедентен Форум за дипломация насочена към периферията, за преразглеждане политиката си спрямо страните в периферията. Синхуа подчерта подходящите промени в политиката в началото на 2014 г., а Си Цзинпин включи първо периферията, когато очерта насоките под формата на обща рамка на наскоро приключилата конференция за външните отношения.

Както и при най-важните промени в директивите на партията, основните фактори са оценки на дългосрочните икономически и геополитически тенденции. Пекин признава, че регионът е от все по-критично значение за бъдещето на Китай. Китайски заместник външен министър заяви през април, че търговията на страната с Източна и Югоизточна Азия възлиза на "14 трлн. долара, повече от търговията на Китай със САЩ и Европейския съюз общо." Той отбеляза, че "половината от десетте най-големи търговски партньори на Китай са в Азия" и, че 70% от държавните инвестиции са в Азия. Тенденцията към регионалната интеграция вероятно ще продължи. МВФ заключава, че Азиатско-тихоокеанският регион остава най-добрият начин за насърчаване на бъдещия глобален растеж, ако се извършват структурни реформи и инвестиции в инфраструктурата. Китайските лидери се стремят да постигнат този потенциал чрез Пътя на коприната, Морския път на коприната, Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка, както и други инициативи.

Освен това Китай осъзнава, че трябва да подсигури своите геостратегически флангове, за да подготви изкачването на страната в по-горните ешелони на световния ред. Китайските лидери са наясно с историческите прецеденти, при които стремящите се към регионално господство в Азия и Европа станаха жертва на войни, започнали от сблъсъци с участието на съседни сили. Продължаващите спорове в Източно и Южно Китайски море прави тази опасност много реална за китайските политици. Намирането на начини за консолидиране на влиянието на Китай и отслабване на потенциалните заплахи дава на Китай надежди за по-голяма сигурност. По думите на заместник-министъра на външните работи Лю Зенмин, "дисбалансът между политическата сигурност и икономическото развитие на Азия се превръща във все по-доминираща тема." Предложението на Китай за създаване на азиатска "общност на споделени съдби" има за цел да разреши този дисбаланс.

Издигането на периферията в приоритет непременно означава понижаване в стратегически приоритет на отношенията на Китай със САЩ и другите големи сили. Въпреки че достъпът до западните пазари и технологии отдавна играе критична роля за подхранване на икономическия растеж на Китай, десетилетията на изграждане са ерозирали значително значението на Пекин на индустриалния Запад. Световната финансова криза е оставила голяма част от развития свят да разчита на икономическа и политическа стагнация. Технологично, Китай е значително намалил разликата в знания и способности, въпреки че способността му да прави нововъведения остава слаба. Развиващите се пазари може да изместят развитите страни като двигатели на потребление и растеж. А все още бързо модернизиращата се Народна армия продължава да намалява пропастта в своите способности с модерните армии, особено в моретата около Китай.

Конференцията показа една друга възможна промяна в общата рамка. Си подчерта подкатегория на развиващите се страни - "важни развиващи се сили", с които Си призовава Китай да "разшири сътрудничеството" и "тясно да интегрираме развитието на страната ни". Експертите на КНР ги посочват като особено важни партньори в подкрепа на реформата на международния ред. Китайските медии свързват тези определения с държави, като Русия, Бразилия, Южна Африка, Индия, Индонезия, и Мексико . Официален доклад също описва Китай по този начин, явно се изоставя традиционното самоопределяне като "развиваща се страна".

The Diplomat