Изключително дискретна по време на политическата криза в Украйна, сега Турция се противопостави на Русия, като отхвърли всяка възможност Крим да обяви независимост в името на защитата на тюркското малцинство.
С приближаването на референдума относно присъединяването на рускоезичния украински регион към Москва, който ще се проведе в неделя, най-високопоставени турски лица отправиха множество предупреждения, като се поставиха в позицията на „големия брат” на татарската общност.
По време на скорошен разговор турският премиер Реджеп Тайип Ердоган припомни това на руския президент Владимир Путин. „Турция никога не е изоставяла татарите в Крим и никога няма да го направи”, подчерта той.
Анкара поддържа исторически отношения с татарската общност, която представлява 12% от населението в рускоезичния анклав, а освен това финансира много инфраструктури там.
Архитект на често определяната като „нео-османска” турска дипломация, външният министър Ахмет Давутоглу посети Киев през март, за да се срещне с новите власти в Киев и с представители на татарите, пред които той изрази пълната си съпротива срещу отцепването на Крим.
„Нашият съсед и стратегически партньор – Украйна, както и братята ни от татарската общност в Крим, са важни поради исторически, политически и икономически причини”, подчертава анонимен турски дипломат.
„Татарската общност в Турция също се притеснява за тях”, подчертава той. Числеността на тази общност не е известна, като данните варират от 150 хиляди до 5 милиона души. Всички те обаче произлизат от татарите, които са се преселили от Крим - по това време мнозинство на полуострова - след като Русия е поела в края на XVIII век контрол над тази провинция, която до този момент е била част от Османската империя.
От разполагането на руските сили в Крим татарите в Турция проведоха множество демонстрации в очакване на силна реакция от страна на Анкара.
„Недопустимо”
„Намираме се между два огъня”, обяснява Тюнчер Калкай – президент на Кримската асоциация в Турция. „Редовно се срещаме с турските власти, които ни казват, че полагат дипломатически усилия, но светът има нужда от повишаване на тона”, казва Калкай.
Движението повтаря непрестанно, че референдумът е „недопустим” и „нелегитимен”, и предупреждава срещу рисковете от крайности, в случай че победи очакваното „да”.
„Турция ни повтаря, че не сме сами, но нашата общност въобще не е удовлетворена от това, което се случва досега”, казва Калкай. „Това, което се прави, не е достатъчно, светът трябва да се справи с предизвикателството”.
Турското правителство предупреди Русия срещу рисковете, които носи отцепването, като заяви, че вотът на 16 март представлява „грешка” и „опасност”. „Смятаме, че референдумът няма да улесни търсенето на решение на кризата”, казва дипломатът.
Досега обаче рускоезичното мнозинство в Крим, както и защитниците му в Москва, остават глухи за заплахите и за първите санкции на Запада.
В този контекст анализаторите не виждат как Турция може да повлияе на Русия. Това бе илюстрирано и от сдържаната позиция на Анкара по време на кризата, която противопостави Москва срещу Киев заради свалянето на президента Виктор Янукович.
Въпреки значителните политически различия, например за войната в Сирия, двете страни са солидни търговски партньори. Междувременно, те обмислят да увеличат обема на двустранните си търговски връзки на 100 милиарда долара до 2020 година.
„Турция не е в позиция да предизвиква Русия по въпроса за Украйна”, смята Еркин Екрем от Института за стратегически размисъл. „Това, което Анкара може да направи, си има граници”, добавя той.
Още: Още едно обвинение за сваления от власт южнокорейски президент
Още: Заради напрежението: Индия затваря въздушното си пространство за пакистански авиолинии
АФП
