Цар Путин и неговото кафкианско шоу

В Путинова Русия това вече е традиция: един път в годината, в продължение на няколко часа, президентът отговаря на живо по телевизията на въпроси, които му задават в студиото, по телефона и в интернет, както и със СМС-и и по видеоконферентни връзки. На пръв поглед този вид комуникация с народа изглежда съвременна и демократична. Но ако човек се вгледа по-внимателно, бързо осъзнава, че не гражданите разговарят с избрания от тях най-висш политически представител, а владетелят говори със своите поданици.

Може ли Хилари да се преоткрие?

Хилари Клинтън обяви, че ще се кандидатира за президент. Засега тя изглежда непобедима, но окончателният успех изобщо не й е в кърпа ...

Прочети повече

Всичко е под контрол?

И този път шоуто следваше строг сценарий. Първо президентът направи оценка на социално-икономическата ситуация в страната, като същността на преценката му може да се сведе до следното изречение: Времената са тежки, но той, Путин, държи всичко под контрол. След това думата бе дадена на бившия министър на финансите Алексей Кудрин, който направи разбор на руската икономика. С умни, но предпазливо поднесени аргументи той посочи недостатъците на руската икономическа политика. Путин парира критиката със забележката, че Кудрин бил едва ли не безсърдечен, защото апелирал за прекомерни съкращения в социалната сфера.

В следващите часове от телевизионното шоу Путин се показа на няколко пъти истински загрижен за тревогите на своя народ и обеща помощ за всички - за селяните, за работниците в авиационната промишленост, за строителите на космодрума, за ветераните, пенсионерите, болните, туристите в Крим и така нататък. И на Запад политиците обичат да раздават обещания на избирателите. Но в комуникацията между управляващи и управлявани в Русия изпъкват особеностите на руската политическа система. В тази страна говори не самоувереният суверен, който в качеството си на избирател иска обяснения от избрания от него представител, а говори руският поданик, който като един безропотен просител моли за помощ загрижения за народа си цар. А Путин, с типичния си патерналистичен маниер, раздава щедри обещания и гръмки уверения.

Руснаците всъщност нямат друг избор: такива постижения на демокрацията като партиите, изборите и парламентите са в Русия точно толкова изпразнени от съдържание, колкото и правната система. Всички тези институции са лишени от възможността да изпълняват основната си демократична задача - да отразяват интересите на гражданите в политиката. В резултат президентът управлява като национален властелин, на когото е подчинен огромен бюрократичен апарат. Затова и телевизионната беседа с Путин е просто едно кафкианско шоу, което служи за замитане на истината. А тя гласи, че руснаците де факто нямат възможност да влияят върху политиката.

Какво дължи Германия на Гърция?

Оправдани ли са претенциите на Гърция за репарации от германска страна за престъпленията по време на Втората световна война? Какво точ...

Прочети повече

Думи и дела

По време на телевизионната дискусия стана дума, естествено, и за Украйна и отношенията на Русия със Запада. Не е никаква изненада, че по същество Путин оправда водената от него външна политика. При по-внимателно вслушване обаче човек може да остане с впечатлението, че руският президент е склонен да смекчи тона към Украйна и Запада. Така например Путин заяви, че Русия не възприема Запада като враг. По неговите думи Кремъл бил заинтересован от политическо решение на конфликта в Донбас.

В Украйна и на Запад обаче имиджът на Путин пострада сериозно, а доверието в него силно намаля. Да не забравяме как навремето той уверяваше, че суверенитетът на Украйна е ненакърним и че Русия не възнамерява да присъединява Крим. А фактът, че въпреки мнобройните доказателства Путин отново отрича присъствието на руски войски в Украйна, разклаща още по-силно доверието в него. Междувременно Западът оценява руския президент само по делата му. На фона на сегашните му щедри обещания същото би трябвало да сторят и руснаците.

Източник: Дойче веле

Къде грешат новите леви?

Милиони млади хора се чувстват измамени и предадени от властниците. Гневът от усещането, че някакви глобални политико-икономически кас...

Прочети повече