Бюджетни трудности за Русия
25-процентното понижение в цената на петрола през последните три месеца не дойде изненадващо за руското правителство. Последният проект на бюджета за 2015-17 г. се базира на цена от 100 долара за барел (прогнозирайки при това среден икономически ръст от 2.6% от БВП). Още преди промяната в цените правителството планираше да намали своя Резервен фонд от 5 до 3% от БВП, за да ликвидира бюджетния дефицит,прогнозиран за следващите три години. Голяма част от друг суверенен фонд, носещ названието Фонд за национално благосъстояние, вече е предвиден за използване в инфраструктурни проекти и предоставянето на подкрепа на банките и компаниите, попаднали под действието на западните санкции.
Около половината от държавните приходи на Русия идват от петрола и газа, а снижението на цените от 100 на 80 долара за барел предизвика тяхното съкращение с около 2% от БВП. При нормални условия това не би било сериозен проблем, тъй като Русия би могла да заеме на международните пазари и руските държавни банки и компании ще рефинансират своя външен дълг.
На фона на западните санкции ситуацията е далеч по-тревожна. Това не означава обаче, че Русия до 2017 година ще остане без пари. Централната банка установи плаващ обменен курс, така че по-ниската цена на петрола ще доведе до отслабване на рублата, което пък ще помогне и на икономиката, и на държавния бюджет да удържат на шока. Разходите на руското правителство са в деноминирани в рубли; ако обезценяването на руската валута бъде достатъчно силно, бюджетът ще може да бъде балансиран, дори и при цена на петрола от 80 долара за барел.
Това обаче няма да реши истинския проблем на Путин – стагниращите и най-вероятно понижаващите се реални доходи. Резултат от продължаващия отток на капитал в предстоящите години ще стане снижението на инвестициите, а оттам и забавяне на ръста. Правителствената прогноза за темповете на растеж от 2% за 2015 г. вече изглежда излишно оптимистична. Още преди падането на цените на петрола имаше консенсус за 1%, а сега анализаторите на пазара и международните организации прогнозират около 0.5%. Централната банка се опитва да овладее инфлацията, но отслабването на рублата подкопава покупателната способност на руските потребители в реално изражение. Русия не е нетен вносител на храна и потребителски стоки; и въпреки че забавянето на вноса ще бъде значително, като цяло се очаква повишение на цените.
Правителството на Путин никога не се е сблъсквало с такива бюджетни трудности. Дори и по време на финансовата криза през 2008 и 2009 година проблемите бяха далеч по-лесно решими. Бюджетът тогава се базираше на цена на петрола от 40 до 50 долара за барел, докато Русия разполагаше с далеч по-големи Резервен фонд и Фонд за национално благосъстояние, възлизащи на 20% от БВП. Не е изненадващо, че държавата излезе от кризата за сметка на увеличение на разходите.
Този път правителството ще трябва да избере дали да намали разходите и по този начин да признае публично неспособността си да изпълни предизборните обещания на Путин през 2012 г. или да повиши данъците, което ще нанесе още по-голям удар по инвестициите и икономическия ръст. Във всеки случай, ако цената на петрола се задържи в рамките на 80-90 долара, държавата ще трябва по някакъв начин да успокои електората си заради понижаването на стандарта на живот. Опитът от последните месеци ни дава добра представа за това как ще реагира Путин - като убеди обществеността, че са в обсадена крепост и затова трябва да се сплотят на всяка цена. Това ще наложи засилване на пропагандата и политическите репресии до ново ниво и може да включва дори още по-непредсказуеми стъпки във външната политика.
The Financial Times
Русия забрани вноса на говежди субпродукти от ЕС
Руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол забрани вноса на говежди субпродукти от Европейския съюз от 21 октомври, предаде ...
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Яна Баярова