Багдад – главната цел на "Ислямската държава"

Групировката „Ислямска държава” държи почти същия брой градове в Ирак, както преди два месеца, когато САЩ започнаха въздушните удари, за да уязвят армията на терористите и за да подкрепят иракските сухопътни сили, които се опитват да си върнат териториите.

Още по-притеснителното според анализатори е това, че „Ислямската държава” извършва действия, които изглеждат като операция с крайната цел завладяването на Багдад. Целта на групата е да превземе международното летище и да започне да завладява столицата сектор по сектор. „Ислямската държава” продължава с атаките си в градовете чрез атентати с коли бомби, някои от които бяха извършени от чуждестранни граждани.

Пентагонът не е много уверен, че иракските сили за сигурност ще удържат защитата на Багдад, а неговият говорител отказа да предвиди дали градът ще остане под контрола на държавата.

2-месечната въздушна кампания може да бъде разглеждана по два начина. От една страна, ударите на ръководената от САЩ коалиция забавиха и в някои случаи спряха настъплението на „Ислямската държава”. От друга – те не направиха кой знае колко за крайната цел – да се отслаби хватката на терористите върху Мосул, Тал Афар, Фалуджа и още 10 града в Северен и Западен Ирак.

Групировката „Ислямска държава” завзе големи територии в Ирак и Сирия и дори се провъзгласи за халифат. Според ветеран от Иракската война бомбардировките не постигат целта си. „Смятам, че бомбардировките имат две стратегически цели – да се възстанови държавната граница на Ирак и да се елиминира „Ислямската държава” като заплаха за суверенитета на страната. А досега ударите не са направили нищо за тези две цели”, казва генерал-лейтенант от запаса Джеймс Дюбик, който е бил отговорник за обучението на иракските сили по време на военната кампания през 2007 година.

Други виждат положителните страни. Забавянето на „Ислямската държава” „показва, че сме успели с първата и по-лесна задача”, казва Майкъл О’Ханлън – военен анализатор в „Института Брукингс”. „По-тежката част е връщането на територията от ръцете на джихадистите. Въздушните сили не могат и няма да го направят”, отбелязва той.

През август терористичната група е контролирала 14 иракски града, плюс язовира на Мосул, който по-късно бе превзет от коалиционните сили. Последната карта с държаните от групата територии показва, че „Ислямската държава” управлява 13 града. Няколко села източно от Мосул преминаха от контрола на „Ислямската държава” към статут на оспорвани зони, което за двумесечните бомбардировки не е значително развитие.

Главната цел на групата обаче е Багдад. Ако САЩ започнат да евакуират персонала си от иракската столица, това би я направило бойно поле и би представлявало ПР победа за издънката на „Ал Кайда” и нейните жестоки, убийствени методи.

Дюбик, който сега е анализатор към „Института за изучаване на войната”, изпитва притеснение от това, че „Ислямската държава” подготвя инвазия чрез систематични удари по иракските сили, като в същото време остава „извън радарите”, за да не привлича въздушните удари. „Не мисля, че съществува непосредствена опасност части от Багдад да бъдат превзети. Мисля обаче, че те се опитват да подготвят благоприятни условия и да се опитат да превземат части от Багдад. Иракските сили във и около Багдад не се справят толкова добре, колкото очакваме”, казва той.

Според говорителя на министерството на отбраната на САЩ Джон Кирби въздушните удари са част от по-мащабен план за разрушаване и унищожаване на групировката. Едно от непосредствените последствия е, че „Ислямската държава ” вече не е свободна да се движи в Ирак така, както го правеше през юни или юли, когато нейните членове нахлуха от Сирия в Северен Ирак и превзеха десетки градове. „Преди въздушните удари те си царуваха свободно. Сега нямат тази свобода, тъй като знаят, че ги наблюдаваме от въздуха”, казва Кирби. „Сега са по-разпръснати. Преди, на някои места, бяха по-стройно структурирани и действаха почти като армия. Естествено не смятаме, че могат да се нарекат армия, но все пак виждахме някакви военни организация и способности, които те бяха развили”, обяснява Кирби.

Washington Times